Като олтар се извисява под Луковитски небосклон, училището се надява за нас да бъде бащин дом. Посрещна ни с наука чиста, със знание и топлина, сърцата ни с любов пречиства, раздава мир и светлина! „Щастливец“ днес да се наричам избира моята душа! И на Алеко да приличам - за мен е гордост и съдба! Ний словото свещено браним, достойно ще живеем днес! Училището ни научи на вярност, на любов и чест! Оставихме му свойто детство и много палави игри, а то ни завеща в наследство духовна сила и мечти. Научи ни да сме свободни, чрез знанието да творим. Историята ни вековна в сърцата си да възкресим! Предците няма да забравим и подвига им тъй велик! Заклеваме се да прославим ний своя корен и език! Да носим българските гени, където идем по света, „Алековци“ ли сме родени ще пазим своята страна!